обложил е

Речник на българския език

1. обложил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обложил е е производна форма на обложа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обложил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обложил е е производна форма на обложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).