обложил
1.
обложил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обложил
е производна форма
на обложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обложил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обложил
е производна форма
на обложа (мин. деят. св. прич. м. р.).