облиза

Речник на българския език

1. облиза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

облиза е производна форма на оближа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. облиза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

облиза е производна форма на оближа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).