оближели

Речник на българския език

1. оближели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оближели е производна форма на оближа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оближели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оближели е производна форма на оближа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).