оближел

Речник на българския език

1. оближел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оближел е производна форма на оближа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оближел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оближел е производна форма на оближа (мин. деят. несв. прич. м. р.).