облещил съм

Речник на българския език

1. облещил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

облещил съм е производна форма на облещя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. облещил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

облещил съм е производна форма на облещя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).