облещил е

Речник на българския език

1. облещил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облещил е е производна форма на облещя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облещил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облещил е е производна форма на облещя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).