облещило

Речник на българския език

1. облещило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облещило е производна форма на облещя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облещило — мин. деят. св. прич. ср. р.

облещило е производна форма на облещя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).