облещело

Речник на българския език

1. облещело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облещело е производна форма на облещя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облещело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облещело е производна форма на облещя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).