облещела

Речник на българския език

1. облещела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облещела е производна форма на облещя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. облещела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

облещела е производна форма на облещя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).