облетите

Речник на българския език

1. облетите — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

облетите е производна форма на облея (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).

2. облетите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

облетите е производна форма на облетя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).