облепил е

Речник на българския език

1. облепил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облепил е е производна форма на облепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облепил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облепил е е производна форма на облепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).