облепила

Речник на българския език

1. облепила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облепила е производна форма на облепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. облепила — мин. деят. св. прич. ж. р.

облепила е производна форма на облепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).