облепи

Речник на българския език

1. облепи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

облепи е производна форма на облепя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. облепи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

облепи е производна форма на облепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. облепи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

облепи е производна форма на облепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. облепи — повелително наклонение, ед. ч.

облепи е производна форма на облепя (повелително наклонение, ед. ч.).