облекчило

Речник на българския език

1. облекчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облекчило е производна форма на облекча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облекчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

облекчило е производна форма на облекча (мин. деят. св. прич. ср. р.).