облекчавало

Речник на българския език

1. облекчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облекчавало е производна форма на облекчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облекчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облекчавало е производна форма на облекчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. облекчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

облекчавало е производна форма на облекчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. облекчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облекчавало е производна форма на облекчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).