облееш

Речник на българския език

1. облееш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

облееш е производна форма на облея (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. облееш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

облееш е производна форма на облея (сег. вр., 2 л., ед. ч.).