облеем

Речник на българския език

1. облеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

облеем е производна форма на облея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. облеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

облеем е производна форма на облея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).