облакътила е

Речник на българския език

1. облакътила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облакътила е е производна форма на облакътя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. облакътила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облакътила е е производна форма на облакътя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).