облажил е

Речник на българския език

1. облажил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облажил е е производна форма на облажа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облажил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облажил е е производна форма на облажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).