облажила

Речник на българския език

1. облажила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облажила е производна форма на облажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. облажила — мин. деят. св. прич. ж. р.

облажила е производна форма на облажа (мин. деят. св. прич. ж. р.).