облагодетелствувало

Речник на българския език

1. облагодетелствувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облагодетелствувало е производна форма на облагодетелствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облагодетелствувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облагодетелствувало е производна форма на облагодетелствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. облагодетелствувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

облагодетелствувало е производна форма на облагодетелствувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. облагодетелствувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облагодетелствувало е производна форма на облагодетелствувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).