облагодетелствало е

Речник на българския език

1. облагодетелствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облагодетелствало е е производна форма на облагодетелствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облагодетелствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облагодетелствало е е производна форма на облагодетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. облагодетелствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облагодетелствало е е производна форма на облагодетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).