облагодетелствало

Речник на българския език

1. облагодетелствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облагодетелствало е производна форма на облагодетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облагодетелствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облагодетелствало е производна форма на облагодетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. облагодетелствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

облагодетелствало е производна форма на облагодетелствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. облагодетелствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облагодетелствало е производна форма на облагодетелствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).