облагодетелствал

Речник на българския език

1. облагодетелствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облагодетелствал е производна форма на облагодетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облагодетелствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облагодетелствал е производна форма на облагодетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. облагодетелствал — мин. деят. св. прич. м. р.

облагодетелствал е производна форма на облагодетелствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. облагодетелствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

облагодетелствал е производна форма на облагодетелствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).