обкантяло

Речник на българския език

1. обкантяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обкантяло е производна форма на обкантя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обкантяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обкантяло е производна форма на обкантя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).