обичках

Речник на българския език

1. обичках — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

обичках е производна форма на обичкам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. обичках — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

обичках е производна форма на обичкам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).