обичал

Речник на българския език

1. обичал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обичал е производна форма на обичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обичал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обичал е производна форма на обичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обичал — мин. деят. св. прич. м. р.

обичал е производна форма на обичам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обичал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обичал е производна форма на обичам (мин. деят. несв. прич. м. р.).