обистряха

Речник на българския език

1. обистряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обистряха е производна форма на обистрям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обистряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

обистряха е производна форма на обистрям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).