обистряло

Речник на българския език

1. обистряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обистряло е производна форма на обистрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обистряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обистряло е производна форма на обистрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обистряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

обистряло е производна форма на обистрям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обистряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обистряло е производна форма на обистрям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).