обистрял

Речник на българския език

1. обистрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обистрял е производна форма на обистрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обистрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обистрял е производна форма на обистрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обистрял — мин. деят. св. прич. м. р.

обистрял е производна форма на обистрям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обистрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обистрял е производна форма на обистрям (мин. деят. несв. прич. м. р.).