обискирахме

Речник на българския език

1. обискирахме — мин. св. вр., 1 л., мн. ч.

обискирахме е производна форма на обискирам (мин. св. вр., 1 л., мн. ч.).

2. обискирахме — мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.

обискирахме е производна форма на обискирам (мин. несв. вр., 1 л., мн. ч.).