обирахте

Речник на българския език

1. обирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

обирахте е производна форма на обирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. обирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

обирахте е производна форма на обирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).