обирах

Речник на българския език

1. обирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

обирах е производна форма на обирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. обирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

обирах е производна форма на обирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).