обирания

Речник на българския език

1. обирания — мн. ч.

обирания е производна форма на обиране (мн. ч.).

2. обирания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

обирания е производна форма на обирам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).