обирал съм

Речник на българския език

1. обирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обирал съм е производна форма на обирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обирал съм е производна форма на обирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. обирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обирал съм е производна форма на обирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).