обирал си

Речник на българския език

1. обирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обирал си е производна форма на обирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обирал си е производна форма на обирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обирал си е производна форма на обирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).