обирал е

Речник на българския език

1. обирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обирал е е производна форма на обирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обирал е е производна форма на обирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обирал е е производна форма на обирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).