обиколил

Речник на българския език

1. обиколил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обиколил е производна форма на обиколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обиколил — мин. деят. св. прич. м. р.

обиколил е производна форма на обиколя (мин. деят. св. прич. м. р.).