обиколеше

Речник на българския език

1. обиколеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обиколеше е производна форма на обиколя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обиколеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обиколеше е производна форма на обиколя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).