обиколели

Речник на българския език

1. обиколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обиколели е производна форма на обиколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обиколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обиколели е производна форма на обиколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).