обикнел

Речник на българския език

1. обикнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обикнел е производна форма на обикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обикнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обикнел е производна форма на обикна (мин. деят. несв. прич. м. р.).