обикнало

Речник на българския език

1. обикнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обикнало е производна форма на обикна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обикнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обикнало е производна форма на обикна (мин. деят. св. прич. ср. р.).