обигравал

Речник на българския език

1. обигравал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обигравал е производна форма на обигравам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обигравал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обигравал е производна форма на обигравам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обигравал — мин. деят. св. прич. м. р.

обигравал е производна форма на обигравам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обигравал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обигравал е производна форма на обигравам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).