обзимал е

Речник на българския език

1. обзимал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обзимал е е производна форма на обзимам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обзимал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обзимал е е производна форма на обзимам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обзимал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обзимал е е производна форма на обзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).