обзимала

Речник на българския език

1. обзимала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обзимала е производна форма на обзимам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обзимала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обзимала е производна форма на обзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обзимала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обзимала е производна форма на обзимам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обзимала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обзимала е производна форма на обзимам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).