обзимал

Речник на българския език

1. обзимал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обзимал е производна форма на обзимам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обзимал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обзимал е производна форма на обзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обзимал — мин. деят. св. прич. м. р.

обзимал е производна форма на обзимам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обзимал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обзимал е производна форма на обзимам (мин. деят. несв. прич. м. р.).