обземали

Речник на българския език

1. обземали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обземали е производна форма на обземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обземали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обземали е производна форма на обземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обземали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обземали е производна форма на обземам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обземали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обземали е производна форма на обземам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).