обземала

Речник на българския език

1. обземала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обземала е производна форма на обземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обземала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обземала е производна форма на обземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обземала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обземала е производна форма на обземам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обземала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обземала е производна форма на обземам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).