обзаложил е

Речник на българския език

1. обзаложил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обзаложил е е производна форма на обзаложа се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обзаложил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обзаложил е е производна форма на обзаложа се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).